О, Фейсбук, Фейсбук, коя е най-красива на Земята?

Не е ли прекрасно да имате акаунт, подреден по вашата фантазия за себе си? Има нещо приказно и неуловимо да изживееш най-успешната си версия. Всички знаят къде сте, с кого сте, кой следите, кого обичате, кого мразите, какво харесвате, колко и какви проблеми имате в живота си и в какво състояние/ статус сте, какви комплекси имате.
Социалната мрежа или "животът" във фейсбук отразява най-прекрасните ви снимки и "качества"- разбира се - липсата им също. Наблюдавам , че при голям процент от хората, фейсбук е пространство, в което прекарват часове, за да отразят "най-доброто" от себе си и от живота си. Фейсбук е манна небесна за самочувствието им.
Публикациите- публични и с послания. Замисляте ли се как ви помагат? По-уверени ли се чувствате? Харесвате ли се или имате нужда от потвърждение на убежденията си?
Едно докосване или щракване и се превръщате във властна кралица, нали? Всичко да е под вашето  selfie ръководство. Приятно е да се разпореждате и обичате "короната" си. В мъжкия вариант всемогъщ "мачо", с "големи възможности" ...
Голямото разочарование е, че "магията" трае до излизането от социалната мрежа. Реалността е друга и заповедите приключват с "log out'.
Навън всички са простосмъртни и такива каквито природата ги е създала- с несъвършенства...
Със стъпките по земята всички ви страхове остават неотработени. 
Във времето се научавате да черпите  сигурност и увереност от виртуалното пространство. В среда, събираща "харесвания" и "одобрения" е така приятно да съществуваш- критика няма. Съществуваш, за да бъдеш одобряван от другите.
Да подобряваш личността си означава всеки ден да работиш с воля, характер и действия. Изисква се постоянство и надграждане- Обновената редакция на публикацията няма тази функция.

Агресията в публичните постове

    Във фейсбук живеят "силните" и "непобедимите" или по-точно "най-добрите, от добрите". Акаунтите са превръщат във фабрики за обиди, заплахи и канал за агресия. Интересно е кой сте вие, когато никой не ви гледа?
Зад екрана можеш да бъдеш, който пожелаеш -не съществуват граници за действията ти-  ставаш всемогъщ и доволен както е в приказките винаги има "вещица" /"злодей".

 "-О, Фейсбук, Коя е най- красива на Земята? 
 - Най-красива на света е Снежанка, кралице..."

Не е лесно да приемеш, че друг е по-добър, когато си свикнал да бъдеш най- прекрасна/ прекрасен на земята. Умението да се примирите и да приемате загуба - не може да се открие в пространство, в което грижливо "отглеждате разглезено его". 
В кралството на Фейсбук никога не е имало ситуация, която да донесе загуба на кралицата/ краля. Все пак ако се случи тя/той прибягва до своите "магически способности"- в днешно време това са ритуални магически действия, всичко, което да потвърди нейното/ неговото превъзходство. Реакциите в хилядолетията не са се променили? Трябва да избереш подходящ ден и час, ритуал и да се молиш на нещо извън теб, за да се сбъдне желанието ти...


Връзката с реалността може да бъде напълно прекъсната. Преценката се променя и не отговаря на действителността.
Фейсбук е страната на парадоксите и абсурдите- също както Алиса се "загуби" в страната на Чудесата.  Страна, в която сигурно и последователно се "отглеждат' и развиват аномалиите.
"Забавните" правила: Кралицата и краля се самоизбират и властват задължително над всички в кралството. Тя/Той няма какво да доказват, затова действията, поведението и публикациите й/му рекламират съвършенства и неповторимост. Добър човек е царицата/царя, но постъпките й/му са в свръх липса на доброто отношение. Всеки дръзнал да се противопостави е "екзекутиран" или преследван.
"Злата кралица"  и "злодея-змей" съществуват само в приказките, народното творчество, митологията, фейсбук пространството или с една дума- света на фантазиите. Там всеки може да има какъвто си пожелае аватар. С порастването всеки понася реалността различно и разбира, че какво другите мислят за нас е право на избор.
Приказките винаги носят поука- понякога страховете и комплексите са силата, която ви дърпа назад.


 Край на историята...